|
Казахстанският 6-милиарден фонд за изкупуване на неуспешни кредити най-вероятно няма да бъде достатъчен за решаване на проблемите на страната, докато световната криза се задълбочава – каза за Роитерс един от водещите служители във фонда. Александър Мирчев, който е председател на борда на директорите на казахстанското държавно инвестиционно средство "Kazyna", който ще управлява фонда, каза, че планът няма да бъде използван за възнаграждение на грешките, направени от финансови институции. Казахстан заяви, че страната ще създаде фонда – 1 милиард щатски долара в бюджетни пари, а останалото от пазара – тази година, за да изкупи лошите заеми от банките и да помогне на сектора да се справи с глобалната кредитна криза. „Не е реалистично... да се очаква само тази платформа да смекчи всичките проблеми на пазара” – заяви Александър Мирчев, който също така съветва Министър-председателя Карим Масимов по икономически въпроси. „Неразположението на финансовия сектор не може да бъде реално решено само на базата на правителствено финансиране. Пазарът и частните инвеститори трябва да бъдат включени” – каза той. „Планът е да се балансира и да не се толерират пазарни грешки.” Глобалният ликвиден натиск е застопорил в голям мащаб пазарните заеми на повечето казахстански банки, слагайки край на един период на бърза кредитна експанзия в петролната икономика. Това е разпалило загриженост за способността им да се възстанови или рефинансира техният дълг и тяхното по-нататъшно развитие. Петгодишни кредитни суапове, използвани за застраховане срещу преструктуриране или неизпълнение на задълженията, са преминали на авансови плащания към "Kazkommertsbank" и пазарите сега се "таксуват" до 4 милиарда долара, за да се гарантира 10-милиарден дълг. Александър Мирчев каза още, че "Kazyna"– създадена през 2006 г.с цел да се диверсифицира инфраструктурата и други области в икономика, доминирана от петрол и метал – е наблюдаващ сектор, включващ полупроводници, и е върнал „разумна печалба”. „Видяхме доста балансирани резултати. Това означава без загуби и с разумна доходност. Не е зле за втора година. Това е само началото” –каза той. „Вярвам, че 5-10%, за подобен фонд, са доста разумна печалба.” Александър Мирчев посети РумънияАлександър Мирчев най-сетне завърши работа и тръгна живително към къщи, предвиждайки очакваното приключение, което го очакваше. Най-накрая беше станало време за чаканото дълго пътуване в Румъния - негов стар блян. Мирчев и приятели подготвяха това пътешествие по мъжки много отдавна и най накрая щяха да го осъществят. Бяха решили да обиколят Румъния и да разгледат нови места, забележителности и да се доближат до румънската култура.Александър Мирчев нямаше представа защо се спряха на Румъния, но всички заедно взеха това решение без спорове. В един приятен съботен ден Вселин, Миро, Димитър и той се натовариха в автомобила и тръгнаха към Русе, който е най-близката точка, за преминаване в Румъния. Неусетно мина пътуването до границата, но веднъж стигнали се оказа, че няма откъде да закупят румънски винетки, което им създаде доста проблеми. Александър Мирчев остави другарите си да чакат и се впусна в отчаяни опити да намери винетка. След 30 минутна обиколка по бензиностанциите, на четвъртата поред, най-сетне късмета му се усмихна и малко поизнервената вече група продължи към Румъния. Границата минаха без много туткане, но едва пристигнали в Букурещ попаднаха в голямо задръстване, което изчерпа и малкото им останало ведро настроение. Първоначалният им план беше да продължат без да се отбиват в града, но както се казва "човек предполага, но Господ разполага". След цялата суматоха по откриване на винетки, задръствания и куп други фактори Александър Мирчев и приятелите му взеха решение да преспят в града и на следващия ден с освежени сили да продължат. Това добре, но да открият евтин и сносен хотел се оказа не лека работа. Извадиха късмет, че Веско говорише малко румънски, така че той беше човека, на който всички разичтаха, за да си намерят място за спане за през нощта. След дълго лутане най-после приятелите се настаниха в един от онези малки евтини мотелчета, но тях не ги интересуваше къде ще нощуват - настроението им се беше върнало. Седнаха на по бира в близкото бистро доволни, че мечтата им беше започнала да се сбъдва. На следващата сутрин Александър Мирчев събуди другарите си още с изгрева на слънцето и всички тръгнаха на път. Тяхна следваща спирка беше градчето Виктория, от където можеха да се полюбуват на най-високия планински връх в Румъния, връх Молдовяну (2544 м.н.в). Пътят до там се оказа не много приятен и се наложи на няколко пъти приятелите да спират да си почиват, но с всеки изминат километър сърцата им тупкаха по-бързо. Следобеда най-после стигнаха във Виктория, но погледите и на четиримата бяха отправени към близкия връх. Александър Мирчев затаи дъх при невероятната гледка, която се откри пред очите му. За нещастие денят вече преваляше и се наложи отново да търсят място, където да преспят. Този път се справиха лесно, защото всички заедно решиха да преспят на открито в спалните чували които бяха взели със себе си, а на сутринта с ободрени сили да опитат да изкачът върха, който се извисяваше гордо над тях. Едва показалото се слънце завари Мирчев и компания с раници на гръб, ведро изкачвайки връх Молдовяну, а местата край които минаваха ги омайваха на всяка крачка. Групата преминаваше през невероятно красиви, гъсти гори, пресичаше през обширни зелени поляни, обрасли с ярко жълти минзухари и ухайни малки теменужки, а край тях прибягваха сърни и зайчета, които сякаш знаеха, че не трябва да се страхуват от тях. На върха Александър Мирчев се почувства като господар на света. На където и да погледнеше красотата на природата го обгръщаше, а Карпатите се виждаха като на длан. Групата извади фотоапаратите, за да снима красивите гледки, починаха си известно време и с голямо съжаление поеха пътя надолу - имаше още месности, които трябваше да посетят в Румъния. Следващата им спирка беше Брашов, а оттам до Бран, където искаха да посетят прочутия дворец на Дракула. Като цяло двореца на граф Дракула не ги впечатли толкова, колкото очакваха. Самият дворец беше доста странен в архитектурно отношение, атмосферата на моменти беше страховита, но Мирчев и компания не откриха това, което търсеха. В двореца нямаше екскурзовод и трябваше сами да се ориентират по табелите какво точно гледат. В Бран останаха само колкото да ядът набързо и потеглиха към последната спирка в своето пътуване, град Синая и по-точно двореца Пелеш. Александър Мирчев от много време желаеше да посети този известен със своята красота дворец. Според много хора Пелеш е един от най-красивите дворци не само в Румъния, но и в Европа. Още от момента, в който стъпиха на стръмната павирана пътека към двореца, дружинката се почувства като в приказка. Гледката, която се разкриваше пред тях беше прекрасна. Пелеш не е възможно да остави равнодушен никой, който го посети. Проектиран от немски и австрийски архитекти в годините от 1873 до 1883 като лятна резиденция на румънския крал Карол Първи и неговата съпруга кралица Елисабета, Пелеш е сред седемте чудеса на Румъния и е втория по посещаемост Дворец в Румъния след този на граф Дракула (който както вече споменахме, не се хареса на групата). Обиколката на Пелеш беше много любопитна за Александър Мирчев и неговите приятели, но за съжаление беше дошло време да поемат по обратния път към България. Времето отделено на тяхното мъжко приключение беше към своя край, но пътувайки към България те си дадпха обещание да се върнат пак. |